Защото аз не
искам да си тъжен
в мълчанието си
разливам слънце,
в безименния
бродник на дъгата
(до кълновете ни - отронен цвят)
където седем
огнени
изгряват
за да смълчат
иконите в душата ни.
И пръстите ти
потопени в нея
да оживят у нас сълза начало.
Като дихание, и слънцелеене.
Като да пипнеш
коминочистач във
бяло е...
когато аз не искам
да си тъжен.
Много вдъхновяващо Меги. Следя те предимно тук. Поздрави.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Иве... @--;--
ОтговорИзтриване