4/11/2013

Верижна светлина

Защото аз не искам да си тъжен
в мълчанието си
разливам слънце,
в безименния бродник на дъгата
(до кълновете ни - отронен цвят)
където седем огнени
изгряват
за да смълчат
иконите в душата ни.
И пръстите ти
потопени в нея
да оживят у нас сълза начало.
Като дихание, и слънцелеене.

Като да пипнеш
коминочистач във бяло е...
когато аз не искам
да си тъжен.

2 коментара:

  1. Много вдъхновяващо Меги. Следя те предимно тук. Поздрави.

    ОтговорИзтриване