Потапях се в очите му и пиех...
като сърнени устни
в бистър извор.
А жаждата нашепваше поеми.
И бе онази жажда
сладък сън,
утеха,
и забрава.
Като дъжд,
отронен от душата на сълзите.
Оглеждах се в очите му.
Не питах
защо расте
пустинята на дните ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар