3/11/2013

Пеперудени символи

Аз исках с него да напишем книга
която да осмисли всички друми.

За добра среща, или вярна стига.
За петият сезон, кога зашуми
в сърцата ни онази песен сетна
и кълновете слаби посече ни.
За вярата ни топла, мимолетна...
за Словото, напразнило поемите,
за приказките - чудни пътеводци
и все назад повелата ни мъдрост.
За битките в душите, пълководците,
и жертвите ни, дадени за лудост
от ерата на женското начало,
до мъжкото копнение за сила.
Аз исках книга - истинска и бяла -
детенцето на нежността ни мила,
заспало неродено в умовете ни
под люлчината песен на очите...
Аз исках да разкажем световете ни
и да осмислим с думите съдбите си.
И да и дам начало - цвят уханен.
А той да я изпълни с тиха радост...
като безумна, бездиханна рана.
И после точица. Като безкрая и.



Няма коментари:

Публикуване на коментар