3/03/2013

Обикновено безмълвие

Ела при мен,
в последните ми вечери...
зад свилата на влажните ресници.
Ела,
когато от съдби съблечена
целувката ми ще е волна птица,
ръката ми - гальовен бриз,
омара...
и сънното докосване - утеха...
Ела, след оскърбената ми вяра,
погазената самота...
Човекът.
В прелюдията на нощта,
когато
е утро всяко ново навечерие.
Ела при мен,
възвеличи душата ми,
в последният ни миг да се намерим.



Няма коментари:

Публикуване на коментар