Звънят шишарки, килнали накриво
наплетените шапчици от сняг.
В прегръдките на вятърко са живи -
танцуват валс. Еленовият впряг
от сънищата бели преминава,
разпръсква светлина и в моят сън -
одеялце от наплетена забрава,
от преждица снежинкова навън.
Разтварям се до капчица в дъждеца,
сърцето ми се пръска до заря.
На печката и чайникът - певецът
припява на смълчаната гора
надиплила иглички - стълба мека
която да ни срещне в този час -
мен - влюбеният в дивното, човекът,
и тебе - дар от Бога, дар за нас.
И всеки миг е истина, и влива
в очите ни възторг и тишина.
Постой в сърцето ми, не си отивай,
тъй прелестна средзимна ведрина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар