@--;--

Декември е. И в мене се отронват
последните листенца на Тополите...
Когато се покълнеш - нововолен
по Рождество, не ме завръщай, моля...
Не съм движение, не съм и неподвижност.
От полъха на Сема се притихвам.
В очите на дервишите безлични съм
и в пръстите им... - нечии реликви.
В земята. Като кълн, посечен рано
от ледената мантия в сърцето ти.
Или една прозирна, бяла пяна,
след Океана, плиснал от ръцете ти.
Заглавие на приказка, забравена.
Дантела, от скрежинки по стъклото.
Когато се родиш, с онази рана...
не ме завръщай.
Нека Е, каквото е.