Ръката ми потъва в тишината.
Мъгла и сън съм, някъде изгубени.
Без твоите зеници в самотата ми,
без топлото ухание на влюбеност
какво е този ден - игра на сенки.
Кристалчета, с живот една сълзица.
И капчици, в които се оглеждам -
залутана душа, ранена птица.
И полет. Все надолу и надолу.
Безкрайна е земята за достигане
когато си самоотнел просторите.
Когато си изхвърлил всички мигове...
И целият живот е вдъх поезия
изписана с ръката от мъглите,
с перото на безмълвната Nemesis,
пренаредила мен и теб. И дните ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар