12/20/2012

Простичко

В градината кокиченце кълни
едва поело дъхче семеначе.
Над чернозема с хорските вини
с листенце бяло смее се и плаче.
Над него - слънчев лъч, от зимен ден.
И ласката на северния вятър.
И нежното послание до мен -
опазваме ли кълновете, брате,
дори и за последно да сълзим
и за последно до ръка любима...
Смъртта си в обич утре ще родим,
че пролет е, след всяка ледна зима.


1 коментар:

  1. Нерешителност

    Затварят се във себе си плажните чадъри.
    Над нас е само киселият лунен резен.
    Брегът е нерешително добър
    и нежно нелюбезен.

    Небето е танцьор. Играе пантомима
    на дансинг от звезди - да го прескочиш.
    Но млечният му път не е към Рим,
    а - шейк от леко пийнали посоки.

    Във джоба ми ръждясват летни мигове
    и паднал на коляно пръстен.
    Разбират ни вълните
    и ни пръскат.

    И бавно се въртим със теб
    в прощално ча-ча...
    Обърква се космическият ред
    и сяда да поплаче.

    4

    ОтговорИзтриване