В градината кокиченце кълни
едва поело дъхче семеначе.
Над чернозема с хорските вини
с листенце бяло смее се и плаче.
Над него - слънчев лъч, от зимен ден.
И ласката на северния вятър.
И нежното послание до мен -
опазваме ли кълновете, брате,
дори и за последно да сълзим
и за последно до ръка любима...
Смъртта си в обич утре ще родим,
че пролет е, след всяка ледна зима.
Нерешителност
ОтговорИзтриванеЗатварят се във себе си плажните чадъри.
Над нас е само киселият лунен резен.
Брегът е нерешително добър
и нежно нелюбезен.
Небето е танцьор. Играе пантомима
на дансинг от звезди - да го прескочиш.
Но млечният му път не е към Рим,
а - шейк от леко пийнали посоки.
Във джоба ми ръждясват летни мигове
и паднал на коляно пръстен.
Разбират ни вълните
и ни пръскат.
И бавно се въртим със теб
в прощално ча-ча...
Обърква се космическият ред
и сяда да поплаче.
4