12/06/2012

Окъснели слова

Сполай ти странниче,
за дъхавия хляб,
за виното, за вятъра и словото.
За пътя, отреден на всеки раб
и за ръката, винаги готова
сълзата в диамант да претвори,
косите да погали.
Да нахрани.
И там, където любовта гори
да излекува всяка жива рана.
Сполай ти, и за топлите очи.
За думата добра, за тишината.
За песента, когато загорчи
и праведният залък.
За душата ти...
За всеки дар на твоето сърце
покълнал в най-дълбоката ми мъка.
Сполай, за кръста в двете ми ръце
и розата - Амменна на разлъката.



1 коментар:

  1. Концерт за лява ръка

    Равел написа концерт за пиано,
    само за лява ръка.
    А аз си счупих лявото рамо
    на леко пияна глава.

    И ето ме - гипс и превръзки...
    А тъй ми се свири, клавиши...
    Побелях и страшно е късно.
    Де да бях фавн... Де - дервиш...

    Не ме лягай, Боже, на стола
    във хола пред телевизора!
    Аз съм съм страшно разголен
    поетес, видял голям зор...

    Забравих какво щях да река...
    А - да: триста и няколко пъкъла!...
    И Равел си подсвирквам с уста,
    с ляв счупен акъл...

    4

    ОтговорИзтриване