Сполай ти странниче,
за дъхавия хляб,
за виното, за вятъра и словото.
За пътя, отреден на всеки раб
и за ръката, винаги готова
сълзата в диамант да претвори,
косите да погали.
Да нахрани.
И там, където любовта гори
да излекува всяка жива рана.
Сполай ти, и за топлите очи.
За думата добра, за тишината.
За песента, когато загорчи
и праведният залък.
За душата ти...
За всеки дар на твоето сърце
покълнал в най-дълбоката ми мъка.
Сполай, за кръста в двете ми ръце
и розата - Амменна на разлъката.
Концерт за лява ръка
ОтговорИзтриванеРавел написа концерт за пиано,
само за лява ръка.
А аз си счупих лявото рамо
на леко пияна глава.
И ето ме - гипс и превръзки...
А тъй ми се свири, клавиши...
Побелях и страшно е късно.
Де да бях фавн... Де - дервиш...
Не ме лягай, Боже, на стола
във хола пред телевизора!
Аз съм съм страшно разголен
поетес, видял голям зор...
Забравих какво щях да река...
А - да: триста и няколко пъкъла!...
И Равел си подсвирквам с уста,
с ляв счупен акъл...
4