Един... неясен звук на сътворение
в прозирната розетка на сърцето
покълна в заревото на росата.
Нашепваше ме - миг и единение,
с листицата си бели, там, където
ефирна се топеше тишината ни...
и името ти бе мъглица сън.
И пръстите ти... нотни очертания.
С мелодията своя - трели, звън,
една усмивка розова извая си...
и после се разви до сърчице.
До пухче, до ухание, до перлен дъх.
Прегърнах самотата с две ръце,
потънах в пипалцата си на земен мъх,
нахлупих си шушулка семенца
и първият ти лъч - гальовно нежен
покрих с целувка, бистра от роса -
кристалчетата на деня ми снежен.
Настъпи после нощ. Сребриста клада.
И ти - вълшебник, маг и чародей
остави за сърцето ми награда:
Любов от смърт; смърт от Любов.
И Ней.
Няма коментари:
Публикуване на коментар