Преди сланите с тънките си пръсти
да са наплели
северни дантели
по крехката коричка на сърцето ми
и дъхавата шума под асмите
да се прелее бавно в чернозема
на търсещите ми очи;
преди да побелеят бреговете
на дланите,
изгубили перото си,
мечтите ми да задимят в комина,
и приказките за деца и хора
преди
да седнат хрисимо в панера
до печката на старата ми обич...
Ще ти напаля топло
в малък стих.
Такъв един,
съвсем невзрачно рошав.
И там ще ти напиша,
че студа е...
студа е време,
някога изгубено,
и в него само пепелно се връща
утехата на нашата любов.
Преди да са ни грабнали сланите,
в едно начало стих ще бъдем влюбени.
Когато от изток изгрява Адът,
ОтговорИзтриванеа на запад залязва Раят...
Когато яростно удря по масата
юмрук, който страшно е малък...
Когато плодът се прекършва
и бди угарта във полето...
Когато есента се свършва,
а все още смуче вино зелено...
Когато се звездее платното
със бои, прегорели от щастие...
Когато пуши цигара дървото
и дими, а не иска да падне...
Нека някой крайъгълен камък
да каже отново: "Тогава..."
4
... @--;--
ОтговорИзтриване