11/06/2012

Ръкавичка за измръзнали безименни

Преди сланите с тънките си пръсти
да са наплели
северни дантели
по крехката коричка на сърцето ми
и дъхавата шума под асмите
да се прелее бавно в чернозема
на търсещите ми очи;
преди да побелеят бреговете
на дланите,
изгубили перото си,
мечтите ми да задимят в комина,
и приказките за деца и хора
преди
да седнат хрисимо в панера
до печката на старата ми обич...
Ще ти напаля топло
в малък стих.
Такъв един,
съвсем невзрачно рошав.
И там ще ти напиша,
че студа е...
студа е време,
някога изгубено,
и в него само пепелно се връща
утехата на нашата любов.
Преди да са ни грабнали сланите,
в едно начало стих ще бъдем влюбени.







2 коментара:

  1. Когато от изток изгрява Адът,
    а на запад залязва Раят...
    Когато яростно удря по масата
    юмрук, който страшно е малък...
    Когато плодът се прекършва
    и бди угарта във полето...
    Когато есента се свършва,
    а все още смуче вино зелено...
    Когато се звездее платното
    със бои, прегорели от щастие...
    Когато пуши цигара дървото
    и дими, а не иска да падне...
    Нека някой крайъгълен камък
    да каже отново: "Тогава..."
    4

    ОтговорИзтриване