Сема на есенните листица

Дочух листата на тополите
в градината
и в тази падаща привечер на Октомври.
Съвсем се издължиха силуетите
на къщата, на вятъра,
на Изтока -
досущ изписани с калем слова - Айети.
(На зазоряване везбата им се пръска
преди с очите си да я запомним,
преди да се разпали тихомълком
жаравата на слънчевия сач.)

Листата на тополите - рубини -
уста в устица с Ней - над минаретата,
над времето, което ще прегърнем
като саван от бяла пепел.
Като Тач*
завихрен край сърцето на девица...

Привечер е. Тополите - свещици.
А пламъкът им - нито ваш, ни наш.
Изронените саждици приличат
на семенца от Хаш*.
Отровен Хаш.

____________
*
Тач - корона.
Хаш-хаш - мак.
(винаги след Сема се дава гощавка)