10/04/2012

Шшшшт....

Тихо... тихо...
Започва война. Някой каза: "Война!".
В тази утрин загинаха четири детски усмивки.
Аз отнякъде тръгнах...
самотна,
ранена,
една...
Над дърветата светят куршуми
и златни нашивки.
Тихо някак е...
Сирия спи ли? -
Броилка олово.
От Мехметчик до Запада светъл протяга се песен -
бяла, люлчина, майчина...
... тихо е.
Аз съм готова.

Аз.
И пулса Живот
на оловната,
сетната Есен.

4.10.2012



2 коментара:

  1. Да кажа че е чудесен този стих е безочливо... но Меги успя да го кажеш със сила и истинност. Само ми жал за децата... и бащите и майките в бурята загубени.

    ОтговорИзтриване