Мушиците на този ден са розови
а слънчевия китеник затопля
премръзналото синьо на ръцете ми.
Посягам с поглед -
топла тишина
разлива листен порив. Или музика...
от сънените сълзи на каваците.
Един керван от мравчици е тук.
На дълъг път навярно ще поеме.
Присядам до ефирната му обич
и вдъхвам стръкче морава любов.
Небето ни потрепва и посипва
безброй прозрачни сверички томителност
и с нежния кристал на световете им
прочитам себе си, в прекрасните ти стихове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар