8/07/2012

Настроение

Мълчи сърце! Запяха седем Гласа.
Очите ти мъгливи са човешки.
Словата ти най-чистото отнасят
и го заплитат в грешка подир грешка.
Какъв е този или онзи няма
да видиш ти. Не ще познаеш друго.
Мълчи, сърце. И в слънчев Дом измамата
пресътвори, опивайки се с лудост.

И нека е безлично. Нека Пътят
те задуши като змия, от обич сита.
В човешкият си пулс каквото мътиш
изпивай сам, изпивай, до отлитане;
но твоят елексир - за мен отрова
не ми наливай. В мен местенце няма.
Когато да поемам съм готова
ще те повикам - тиха. Твоя. Пряма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар