Разтварят сънищата ми една врата.
Врата от рог, предесенно уханна.
Навън остават топлите лета
обагрили живота ми със давност.
Пристъпвам... следват четири нива:
на първото сънувам дивна слава.
На второто съм някак без слова,
а в третото - ни спомен, ни забрава съм...
Едва в четвъртото стъпалце идвам аз.
Разтварям се. Отивам си. Лика ми
отстъпва място, и дочувам Глас -
една вечерна среща със Духа ми.
И в тази мъртва точка, в този миг
където миговете носят само Утро
в сърцето ми покълва нечий вик
и раздвоява моето отвътре.
Събуждам се... Отново в две очи.
И две ръце. Предесенно вселенни.
А някъде в незримото звучи
частичка Истина. И ме променя.
Полет
ОтговорИзтриванеС криле тишината ме мами.
Струни не са ми потребни.
Пресъхнало цвете ми дава
скръбта си, за да ме полее...
Луната е златна монета.
Иманярът се буди във мене.
Тънат в богатство тепетата.
Пръстта във просъница стене.
Безумна любов ме повиква.
Чорапът ѝ пуснал е бримка.
Пропуснати срещи отиват
с доброто - за спомен - на снимка...
От небето птица изкуква -
балада, преляла се в сатира...
Тате плете на една кука
шалче - подарък за вятъра.
С криле тишината ме мами.
И друго не ми е потребно.
Душата - орфеева рана -
е чайка в среднощната бездна.
Но какво от това, ако хвръкна
от своя последен етаж?...
Утре светът ще е същият...
Бил съм летял... Много важно!...
4
http://www.youtube.com/watch?v=oBOwe_KNGtE
ОтговорИзтриванеНастроението в стиха ти ми напомни тази песен...
ОтговорИзтриванеМного обичам Висоцки.
И аз обичам Висоцки. Също и Булат Окуджава. Велики са! Пращам ти едно стихо, посветено на български поети - Петя Дубарова, Борис Христов, Христо Фотев, Любомир Левчев и Миряна Башева:
ОтговорИзтриванеЛятото на 35-ти август
"The summer smiles. The summer knows...
And unashamed, she sheds her clothes..."
Marilyn and Alan Bergman
И есента знае. И тя е безсрамна.
И тя си съблича листата...
Но аз, мои летни джапанки,
не мога, не искам без вас...
Искам пак да ида в Бургас!
И - пак да загасне тока!...
Да му прегърна безсмъртното "аз",
макар за минутка и - толкова!...
Искам с вас, мои джапанки,
да разбием прозореца - клетка!
Искам да забързаме влака,
с който се връщат поетите!
Искам циганката на тротоара
пак да мете звезди от нощес!
И - пак да живне хипарката,
уморена от "Руски" и "Шанз-Елизе"!
Искам! И нека е лято! Мъже сме,
мои скъсани джапанки...
Утре - каквото щете кажете -
ще е трийсет и пети август!
Благодаря...
ОтговорИзтриване