7/25/2012

Когато Дзен на пръсти си отива...

Аз не чета поетите на Изтока...
Отдавна нямам зрение и усет.
Отдавна ме напусна някак близкото
преди да съумея да го вкуся.
И не чета класиците на Запада -
зениците ми боси се размиват
в невидимия коловоз на вятъра
по който всички думи си отиват.
Не сричам и на Юг или на Север.
От моята скала растат зиндани.
От моите очи изтича времето.
От името ми звук не е останал...
Не зная как да те нашепна. Няма те...
из ширините земни и небесни.
Аз не чета поезия. Ранява ме...
извива същината ми.
И лесно е...
когато съм без тебе в двете строфи
низспуснати без кръста на земята:
От липсата ти не се раждат профили.
И от дъха ти не сълзи душата ми.
Изчитам само сетният си спомен
преди да го превърна в сива пепел.
Когато и сърцето си отроня...
ще се стопя, новородена в тебе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар