х

Защо съм ти, Безкрайна Светлина...
От мен крайъгъл истинен не бива.
Пусни ме да се върна в моя свят.
Сърцето ми е влюбено до болка
в очите на един самотен ангел...
Без него същността ми няма цвят,
без него всяка живост си отива...
Пусни ме,
нека съм онази пръст,
която,
напоена от сълзите му
да сътвори юва за вечен сън.
Сън,
от където друг роса отпива.