5/24/2012

Разговор


И отново е шепотна нощ.
И елите напяват,
и зелените смърчове, буките, ореха дъхав.
Напоена с роса шумоляща разкош,
а смълчава,
как смълчава душата ми, в нейната приказ запърхала.
Зная буквички аз, малки, криви, почти непонятни,
по които детето ми с пръстче показва и срича
как е чуден, единствен е този дар, слънчев и златен
да умееш да впишеш на листа: „И аз те обичам”.
Този лист е душа.
Този лист, казва тя, е дървото.
И молива с графит, и сърцето му, с нашите думи.
С тази азбука, мамо, гравираме с тебе живота
между двата ни свята – на Словото и на безумието.
Спирам. Сричам. Заглъхвам...
Детето изписва:
Кажи им,
Благодарност от мен за неземното дело, с което
тези двама Славяни с небесна любов оживиха
светлинката на твоя народ чак до тук,
до сърцето ми.

1 коментар:

  1. "Спирам. Сричам. Заглъхвам.."много силни суми. Чудесен стих, много вдъхновяващ.

    ОтговорИзтриване