Намери си го - грешник по презумпция.
Убивал беше. Серийно. И хищно.
И бе преливал с девет адски унции
душите на загиналите нищи.
И кръстове побивал бе в земята си.
(Гърба му - съща гробница след битка.)
Убивал. И духа. И самотата си.
И носеше студа си в девет плитки
заплетени от пътищата чужди,
нерадостно пресекли му съдбата.
Отричаше да има грижи, нужди.
Като прокЪлнат криеше душата си.
А тя реши да му извие пръстен.
И да го свърже с Бащината вяра.
Тогава бе безумна и невръстна,
тогава бе и мъдра, тиха, стара...
И резна. Беше твърде на дълбоко.
Покапа чиста кръв. Изви сърцето.
И някъде отгоре, от високото
посечен падна гълъб бял. Небето и
се сведе до едно златисто кръгче
обрамчило безименно съюза им.
А после тишината, хищна, вълча
помаза раната и, от любов охлузена.
И мина ден, и два. Или година...
Не помни времето, не помни нищо.
Което не намери не подмина
и се вживя от обичта на хищник.
А той се раждаше от утро в утро
и все по - светли ставаха очите му.
Не бе запомнил, гледайки навътре,
не бе видял и, че отнемат дните му.
И вече можеше да чува в мрака.
Да пълни ириси от светлината.
А тя остава вечер, и го чака.
Да утеши прелятото в душата и.
Да плъзне пръсти по гърба и тежък
с побити кръстове на чужди нищи.
И да изтръгне колелцето нежност
от златното небе на влюбен хищник.
И още чака. А небето зрее
сърцето му към Изток да поеме.
По раменете му крила на ангел греят,
очите са откъснати от времето
и с тях не вижда, щом погледне долу
където се прелива, с девет унции
и тихичко, безгласно му се моли
да я намери. Грешна. По презумпция.
Не можах да ти кажа нещо в ХуЛите за това прекрасно стихо, защото изтървах момента и други ме изпревариха. Пък и не исках да повтарям чужди коментари с мои думи. Все пак, не мога да коментирам толкова добре, колкото шесто-усещам :)
ОтговорИзтриванеПращам ти едно, дето го писах през лятото в Баден, до Виена, пред къщата на Бетовен, но чак сега се осмелих да го покажа.
Влак от гара Бетовен
Не е Виена, но не е скучно...
Градчето е вечно зелено.
Дали нещо ще му се случи,
щом времето няма значение...
Казино. Фонтан ала Белучи -
гола нимфа под струите...
Ферари и бусче олющено
се вслушват в небесните струни.
Симфония номер девет...
(А аз май нямах и първа...)
Някой свири на глуха латерна
зад ъгъла страшен и къдрав...
Най-тихата къща е гиздава.
Душа вече нямам в душата си.
Отпивам луната и слизам
в петите на свойто безславие.
И, Баден, някой набързо
с кутре ме докосва и казва ми
с лунен акцент, но - на български:
"Приятел, върви си на гарата!"...
Филихахабетовен
Това е толкова... дълбоко...
ОтговорИзтриване