1/16/2012

Януарско дихание

В най - мекия поглед
изплувах -
прашинка любов
и с нежния поздрав на утрото
снежно - мъгливо
докоснах душата ти...
в двете следи Благослов,
изгрели на пътя ми,
моя сълзице свенлива.
И в топлият Миг
(в януарския скрежен повей)
разлистих усмивката,
толкова дълго желана...
пред тежкия съд
на живящия, свят Водолей
от който извираш ти.
В който и аз ще остана.

2 коментара:

  1. Под нежното ти стихотворение не моа съ сдържъ да ни ти пратя едно мъйтъпчийско мойю:))))))

    Опера за тимпан и норки

    тряс! ми - фажор
    тюрю-люрю-куф
    ла-бемур
    жми изку,
    а ството е във ложи и във норки

    и ако има смисъл зимата на зимата,
    той е точно там, където
    Каварадоси пада в оркестрината
    и скъсва партитурата на диригента

    добре де, Каварадоси ще го погребем
    партитурата ще скърпи свойте рани
    а норките ще хай-лайфят с мнения
    в годината с дванайсет януарии

    Nomer4e

    ОтговорИзтриване