Не ми се пише... Тръгна си прибоя -
душата ми - излишното изкуство,
с илюзията сладка, че е моя...
И наръча от закърнели чувства.
Докосвам с пръсти стихналите листи
и спомена за живописни рими.
По тях, една забравена сребристост
мълчи илюзията, че ме има.
Някак тъжно януарски...
ОтговорИзтриванеНе е тъжно, някак е приемане...
ИзтриванеКогато (ако) не ти се пише, пишеш по-хубаво от всякога.
ОтговорИзтриванеТакова е навярно мотото на тъжната приказка за твореца.
Поздрави!!!
Ф
Здравей... :)
ОтговорИзтриване