1/10/2012

˜∫˜

Не ми се пише... Тръгна си прибоя -
душата ми - излишното изкуство,
с илюзията сладка, че е моя...
И наръча от закърнели чувства.
Докосвам с пръсти стихналите листи
и спомена за живописни рими.
По тях, една забравена сребристост
мълчи илюзията, че ме има.

4 коментара:

  1. Когато (ако) не ти се пише, пишеш по-хубаво от всякога.
    Такова е навярно мотото на тъжната приказка за твореца.
    Поздрави!!!
    Ф

    ОтговорИзтриване