Ветрило си... от палмови листа
обсипано с рубини, перли, миди,
с паунови пера, и красота
като в слова, нанизани в Касиди.
И сладко си, досущ кафява мед
по устните на източна девица
опитала фурма, в която след
целувката и се излюпват птици.
И жажда си, в сълза на младенец
докоснал мекотата на гръдта ми.
Мелодия на Ней, или певец
от вятърните степи на света ми.
И изгрев си, над северни блата -
най - крехките си ледове покланям
и се пропуквам в твоята следа.
Любима моя, лековита рана си...
И в жаждата на зрящите очи
не ще прелее ничий лик незнаен,
докато твоят глас над мен звучи,
докосва ме, ласкае ме, и вае...
И с майсторско перо - незнаен Маг
изписваш в алвеолите ми тъмни
две срички от неведомия знак -
вратата, през която да те зърна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар