животът някак бавно се скъсява
с два дни и нощ
на всеки буден месец
а ти прелистваш колкото остава
и вписваш в мемоарите ми ереси
за тъмни, безподобни увенчания
под купола на страстната си младост...
и под верига
стегната в мълчание
рисуваш радости
рисуваш щастия
погубени в стопеното
в което не намери смислен пристан
а моят дъх
е сам в несътвореното
и само тишината ми разлистваш
завърнах се
погубих
и останах
и нека замълчи росата бяла
в душата ми
където беше рана
а днес е само...
само бездна вяла
Няма коментари:
Публикуване на коментар