12/15/2011

Не по твоя пример

Чете ми се поезия, отшелнико.
Поезия от най - човешки строфи.
В която и неделята, и делника
са простичката, земната любов.

За пръстите, разресващи косата ми.
За дъхавия аромат на дюлите.
И малко за снега и самотата ми
които с боголюбие охулих.

А Бога твой... ако е верен някому
тъй както проповядваш под сърцето си,
не се нуждае от слова и вятър.
Не се нуждае даже от ръцете ти.

Не иска възхваляване и рими той...
Там някъде и беше го написал:
Люби и ближния, и другия - не своя.
И на любов во веки си орисан.

2 коментара: