Не ще проблесне твоят стих премил
макар и искрен в него да си бил.
Защото разума ти пише за един
а друг в сърцето тайничко си скрил.
...
Очите си открий и виж човече -
светът не се поддава лесно вече.
От тежката ти кръв, наляла рими
единствено сълзата ми потече.
...
За всяка дума плащаш двойно ти.
А ние - разрушените мечти.
Когато погледа си осъзнаеш, може
стиха ти в Любовта да полети.
...
О, леден звън, невидимо сияние...
любимо, неранимо осезание.
Ела и отведи ме надалече
от думите на хорското стенание.
...
Любими, аз в очите ти се раждам.
А думите могила ми изграждат.
В неискреност родените слова
единствен тебе в егото погаждат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар