Снежно

Дантелената хладина на изгрева
гальовно те докосва
и
нашепва:
"От чистата далечина
Едно
сияние се ражда и целува
сърмената тъга
на тишината."

Прозрачно бели са очите на мига
наречен от сърцето ми
Рождение.
Дали ще се отдръпна
за да стъпиш
не зная,
мое нежно вдъхновение...

Залутана от любовта в кръга.

Но свята е...
в душата ти
Нетленната.
И аз я разпознавам
по снега.