Нежност

"Не заспивай когато
умират звезди..."

Очите му не носят земен цвят
когато под ресниците заспиват...
Гальовен като сън от рубаят
денят им от съня ми си отива.
И с нежност, разтопяваща мига
нашепва, че звездите не умират
а само се притихват под снега
на тъничката ни безмълвна лира.
И аз трептя, изгубила очи
в очите му - две издължени ноти
където любовта ще отзвучи
с утехата на нереална кротост...
и ще изгуби блян и самота
под нежната еферия на здрача.
Очите му - неземна красота
не са от този свят.
И аз не плачех...
когато го докоснах в онзи миг
и се откъснах в падащото *нямам.

Не си до мен... но в малкия ми стих
светът ни малък
само е за двама.