В неделя
хората си спомнят детството
и носят на съседите усмивки
в подноси под дантелена хартия
крайпътните жасмини пеят химни
а пастора записва под ръкава си
в чие сърце не е разсъмнал изгрева
в неделя портокалово кълбо
разделя облаците по небето
и вдъхва пасторална тишина
...
в неделя изтока звъни от пясък
и в моята неделна ранина
когато пия чай на бедуини
неделно се завръщам към очите ти...
усмихващи клошарите по пътя ни
в онази малка, скъпа ми България
и лекият, солен от обич бриз
разделя синевата, за да минем...
защото
с теб е винаги Неделя.
Нямаш милост... хей.:)
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванедраскам си...
Ай! Върни си старата картинка! С тази всеки миг обезглавяваш хлебарките. А и стихотворението ти е убиец!
ОтговорИзтриванеГрегор Замза :)))
4
:)) сега по - добре ли е...
ОтговорИзтриванепоне е по - светло