12/11/2011

В неделя

В неделя
хората си спомнят детството
и носят на съседите усмивки
в подноси под дантелена хартия

крайпътните жасмини пеят химни
а пастора записва под ръкава си
в чие сърце не е разсъмнал изгрева

в неделя портокалово кълбо
разделя облаците по небето
и вдъхва пасторална тишина

...

в неделя изтока звъни от пясък
и в моята неделна ранина
когато пия чай на бедуини

неделно се завръщам към очите ти...
усмихващи клошарите по пътя ни
в онази малка, скъпа ми България

и лекият, солен от обич бриз
разделя синевата, за да минем...
защото
с теб е винаги Неделя.

4 коментара:

  1. Ай! Върни си старата картинка! С тази всеки миг обезглавяваш хлебарките. А и стихотворението ти е убиец!
    Грегор Замза :)))
    4

    ОтговорИзтриване
  2. :)) сега по - добре ли е...
    поне е по - светло

    ОтговорИзтриване