Думи

Колко още слова ще изнижеш за тази любов...
колко още души ще извежа до сълзи за нея...
от тревожност насилени погледи, в чуждия зов
как опитва сърцето нанякъде да закопнее...
как е болно по пътя му, как се рои до безкрай
и събира разлятото в нови и нови съдинки...
а утайката сива по дъното - земният рай
в занемели очи и ръце или устни и мигли
заслоява съдби и реди послеслов до пролог
а заглавната мисия слепва трибуквие в ляво
там, където струи най - печалния, чер аналог
на човешката същност, изписана в думата Браво.

Тъжна реплика слиза към нежния очен канал
и отнася росата ми в тайна, омайна градина.
Ти оставаш до мен, все така недокоснат и цял.
Аз се роня след теб, потъмняла от страх да отмина.

Отразена роса, не изричай неверни слова...
ти пренасяш писмата на изгрева в колбички бели
и от страшния мрак, там, където повдигам глава
вдъхвам глътка живот за онези, след мен оцелели.