И в тази сутрин аз полях цветята
и тръгнах по пантофи към млекаря.
Помахах от завоя към гората,
целунах залива - студен хербарий,
преместих заблудена костенурка
от сивия асфалт, и с вестникаря
две думи разменихме за наслука,
за здраве, за късмет. И изпреварих
събуждането ведро на децата
с пакетите от лъскава хартия,
очакващи усмивки под елхата.
На пръсти влязох, за да го завия,
целуна, и да му прошепна с обич
че новата година ще е мила
щом утрото е в пълнолика роба
и в неговия сън разстила свила...
И премълчах, как светлината сряза
лилавото сърце на тъмнината.
Очите ни с две страници помазах
от книгата за Храма в Тишината.
И измълчах дъждовните привети
по стъкления облак на балкона
зад който ти с усмивката си светиш.
А после на листенца се отроних
в най - ароматната дъга на чая
за да разкажа на света потребен
как бъдещето с него си отказах
за да позная този миг до тебе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар