Прострелият се тихо октопод
над арките на моята душевност
не знае всъщност
как летят сълзите.
Не знае и че
птиците умират
единствено разперили криле.
И ако някой пътник ме запита
защо по пясъка те разпознавам,
ще отговоря тихо,
че смъртта ми
не пише името си по водата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар