Ръката ти...

"Ръката ти, ръката ти.. Ръката.
Дланта, която сбъдваше вселени."
Ели Денева

Една непокорна сълза се откъсва от мен
и тегне в безумния миг на роденото утро.
И Бог на небето избрал е - да бъдело ден.
Но Бог на небето не знае, че нощ е отвътре.

Под тихата бездна, туптяла преди като пулс
в която слънца и вселени се давят до задух
кръжи саморъчно премазан човешки импулс
и рие в скалите ми името... името... бялото...

... едничкото гълъбче, литнало в ранни зори
преди да обърна очи да поискам живота.
Една непокорна сълзица... за тебе боли.
И сбъдва вселените, нашите само...
защото...

не Бог е родил любовта ни, а тази тъга...
опазила твоята малка, ранима зеница...
И нека светлее. И нека изригва сега.
Ръката е моето верую, тази ръчица...