Епитимия

Обичам те...
Съмненията рухват
като скаличка, под едно лъчение
и се отронвам - пясъчна,
безумна...
пред трона на лъчистото ти бдение...
А ти си там,
нашепващ за промяна
в която се вързаждам...
и скалата ми
в по - топличка земя - сърце, поляна
покълва теб.
Най - истинното, свято ми...