Хронологично :)))

Боже - ката есен олтара лъска,
всяка зима - по една жертва.
Всяка пролет си се отръсква
и поема към нови клетви.
Всяко лято изблизва рани
а глада му се ненасища.
Няма утре и няма лани -
под гърдите му - пепелища.
И омайва, и омагьосва
също паяк плете капани.
Вярата му - чифтосване,
пък след него - какво остане.
Най - смирения и добрия.
Чак божествено го докарва.
А пък тия или ония
нека идат, и нека вярват.
Само мене не ме прекара
през играта на сляпа баба.
За амвоните му съм стара
за кривалото му пък - права.
За олатара му съм детенце
и отгоре му ножа спряха.
Може празни да са ми менците
ама китките оцеляха.
И затуй ми нарече пътя
да го няма и да ме спъва.
Ама що все към мен се връти.
От последна не ставам първа.
И на копия се не надам
да ми рекнат къде е Бога.
Ще вървя ли, или ще падам,
но не ща го. Без него мога.