11/03/2011

Обратен галоп

Вече знам, че си там... моя слънчева орис. В сърцето.
Разпознавах те бавно... в различните образи тихи.
И се влюбвах до лудост, и влюбвах и в мене детето
в слепотата на мрака си, зъзнещ над белите стихове.

Вече зная защо се таиш, под зеблото на времето
и защо не протягаш ръка към мига ми печален.
И защо се отвръщаш от всеки, протегнал към тебе
синевата в стеснения кръг на верига венчална.

Аз не съм сред избраните. Бях годеника без право.
И от ноздрите бурни на свят, побелял ме от пяна
ще отвърна лице, и след мен ако нещо оставя ти
нека бъде каквото е нужно за теб, да останеш.

3 коментара:

  1. Това, което ти писах във фейсбук, ще го повторя: моля те, издай стихосбирка. Толкова рядко се среща поезия, която диша с дроба на читателя, а не е само кула от майсторското поетично "аз" на автора.
    Ето, аз се вслушах в твоя (и на Пламен) съвет, да се пусна в Хулите, тъй че вече ще ме има и там (за срам) :)))
    Ф4о

    ОтговорИзтриване
  2. Ооо, това е новината! :) С кой ник? Така се радвам, че ще пишеш там... ще видиш, че хората ще се радват на поезията ти...
    А за моя стихосбирка не зная, много са причините да не искам, но най-вече - защото виждам, че просто стиховете не са идеални, макар да докосват..

    ОтговорИзтриване
  3. Видях те...
    и ти написах коментарче дори :)
    Радвам се...

    ОтговорИзтриване