Вече знам, че си там... моя слънчева орис. В сърцето.
Разпознавах те бавно... в различните образи тихи.
И се влюбвах до лудост, и влюбвах и в мене детето
в слепотата на мрака си, зъзнещ над белите стихове.
Вече зная защо се таиш, под зеблото на времето
и защо не протягаш ръка към мига ми печален.
И защо се отвръщаш от всеки, протегнал към тебе
синевата в стеснения кръг на верига венчална.
Аз не съм сред избраните. Бях годеника без право.
И от ноздрите бурни на свят, побелял ме от пяна
ще отвърна лице, и след мен ако нещо оставя ти
нека бъде каквото е нужно за теб, да останеш.
Това, което ти писах във фейсбук, ще го повторя: моля те, издай стихосбирка. Толкова рядко се среща поезия, която диша с дроба на читателя, а не е само кула от майсторското поетично "аз" на автора.
ОтговорИзтриванеЕто, аз се вслушах в твоя (и на Пламен) съвет, да се пусна в Хулите, тъй че вече ще ме има и там (за срам) :)))
Ф4о
Ооо, това е новината! :) С кой ник? Така се радвам, че ще пишеш там... ще видиш, че хората ще се радват на поезията ти...
ОтговорИзтриванеА за моя стихосбирка не зная, много са причините да не искам, но най-вече - защото виждам, че просто стиховете не са идеални, макар да докосват..
Видях те...
ОтговорИзтриванеи ти написах коментарче дори :)
Радвам се...