Светът не ме е припознал... роди ме,
в процепите на две скали без име
и плисна между тях живота свой
под светлината - тежкия повой
затоплящ с дъжделива ласка мрака
в очите ми - зората ти оплакали.
Усмихнех ли се - бели еделвайси
разпукваха главички към луната.
Заплачех ли - от дъждовете майски
в дъги от сън се виеше земята ми
и ронеше каменоделни звуци
в пастирската повеля на стадата.
А замълчавах ли... скалите куцаха
по трънения път към небесата ми.
И дотежах му - лустро по неволя.
Ръката Йосифова призова - да стори
сърцето ми на сребърна кама
да ме завърне чиста у дома.
Но тесен, процепът не ме побра, и ето -
раста без теб, под флага на небето ти.
Когато се отвърнеш от лика ми
ще се стопя и мина. В любовта ни.
Вечната тема "Earth Song"... Прекрасно е, Меги!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
Хехе, изрових една вехта тетрадка, която почти бях забравил. Намерих едно наивно любовно стихотворенийце, почти ученическа работа, но си го харесах и сега :)
Там край брега
След години мъчителна суша
в своята морска пустиня се връщам.
Към дворците от пясък се спускам
и принц съм, и просяк съм... Същият...
Там, достигал брега, се досещам
за теглото на старото детство.
Там са всички зачеркнати срещи.
Там любовта под водата олеква.
Там е цялата сладка горчилка.
Там животът преражда се в розово.
Там в бездиханната бездна разбирам,
че във края отново е словото.
Там изригват думи от мен.
Като мехури се пръсват нагоре.
Там са думите нежни, потребни,
които изричал съм тайно пред Бога.
Там край брега е моето дъно.
По него се уча да стъпвам отново.
Там са моите пясъчни кълнове.
Там дъхът ми за Теб е свободен.
*********************************
Тия дни написах една песен по феноменалното "Когато за тебе се моля" на Пламен. Стана страхотно. Като запиша вокала ще ти я пратя на мейла.
Ф4о
Ще чакам да я чуя :)
ОтговорИзтриванеСтихотворението е много хубаво...