Не знам къде се разпиляха смислите
и кой препъна обичта ми в мрака,
донесе ли ми песента на нищото...
Не зная, имах ли те, недочакан
по мекото килимче на земята ми
до отпечатъка на слънцелея,
където, в самотата на ръката ми
забравения спомен в шепот зрее
и те разказва - слънчево дихание
без тежки основания за допир.
Не те видях - смирено осезание...
но бе до мен, в веригата на роба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар