10/14/2011

Онзи ден Първи

В онова кафене
на масата с чая
за теб бяхме трима:
аз, ти и третия образ.
За мен бяхме повече -
двама ние,
и двама невидими.
И Единия, между тях.

2 коментара:

  1. Хаха! :) Страхотно миниатюрче! Това е за хора с IQ към 150. Моето е едноцифрено. Не успявам да вдяна колко души са на масата с чая... :)))
    Пращам ти едно стихче:

    Морски вълк

    Спокойно е морето на потегляне,
    когато прошките си тръгват уморени.
    А вътре в теб притихналата вечер
    е пианист удавен във Шопен.

    Пътува корабът. Брегът е
    махнал вече очилата си.
    Разнася леко вятърът попътен
    далечните лица на изпращачите.

    От утре - пак утеха в ураганите...
    Макар че корабният ти готвач
    прекършен коленичи пред казана
    и пресолява супата с невидим бряг.

    А любовта от твоя таен кубрик
    в чинията ти само ще бълбука.
    Докато сивата ти кожа се проскубе
    и морските тайфуни я издухат...

    Фил4о :)

    ОтговорИзтриване
  2. Аааа, интелекта няма много общо с това тук :)))

    Прекрасна поезия, Фил...
    Пък аз вчера послушах мъничко орган...

    ОтговорИзтриване