10/02/2011

Без*сърдечно

Не ме осъждай...
с тъмните си мигли
зареяни през мен в небитието
не ме крепи
недей...
не се обръщай
към тежките окови на сърцето ми
не ме заравяй
в сънната си памет
като прашинка сол
в оченце сляпо

в ума ми
си
непроменима рана...

В живота ми - тръпчинка грапава.

И нека аз...
да бъда тъмнината.
И тихо да премина през нощта ни.
Когато се разсъмнем
над земята
в едно сърце
да пее
Любовта ни.

6 коментара:

  1. Нежно е... и любящо. Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  2. И пак се връщам...някак ми се връзва е едно мое,(моя заспала ) все едно някой е отговорил от другата страна... но някак огледално е всичко.

    ОтговорИзтриване
  3. Едно парченце стих:
    http://ivaalex.blogspot.com/2011/09/blog-post_7995.html

    ОтговорИзтриване
  4. Много хубаво пишеш... и не само стихове, и приказки също и твоят блог ми е любимо местенце да си почина и да се порадвам на красотата, която твориш...

    ОтговорИзтриване