Жадува Септември за моите летни зеници
покапали тежко в омара и нежна тъга.
Жадува Септември, а ятото есенни птици
гнездили в сърцето ми, ваят към Изток снага.
Завръщат се в бъдното, бавно, мъчително бавно...
и с поглед отронен рисуват в небето следи
а аз си отивам... - вълничка от минало плавно,
споило в душите ни нашето скъпо преди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар