9/22/2011

х х х

И какво? Ще поспреш. Ще отпиеш от калния ручей.
Ще погледаш лъчите, тревите, насън ще поплачеш.
Малък флирт ще заформиш, почти като градското куче -
лай, могила, маркир, и животеца пак ще повлачиш.
Няма лошо в онези очи, доверчиво подпрени
на поредния стълб, канара или колче, за знаме.
Няма лошо - минават безмълвни лъчи и край мене.
Някой път ще затоплят, а в другия - просто ще нямам.


х х х


това заглавие ми прилича на кикот "хихихи"

7 коментара:

  1. Здравей, Меги! Каквото и да ти е "подпалило" перото за това "ххх" стихотворение, струвало си е:) Резултатът е страхотен!

    ВеЧерно

    Черен ден чер хляб ми опече.
    Где да кацне нощта - без нозе черна птица?
    През черна бутилка Black Label изтече
    земята под моята стара черница.

    Това го пратих и на Пламен, който тактично каза, че му харесва :)))

    ОтговорИзтриване
  2. И на мен ми хареса... видях го там..
    И ми е точно в настроенията (макар и без Black Label :)
    Мерси..

    ОтговорИзтриване
  3. Пътник

    С пълен куфар - голи дрехи, спящ будилник, смачкана ютия,
    пресичам граници, в ръцете с документи за безличност.
    Стоножки с униформи ровят из багажа, да открият
    сълзите на жена върху изгладените ризи.

    Един след друг километрични камъни простенват
    ритмично, като вятър в портата на празна къща.
    Но ни един от тях не е достатъчно крайъгълен и щедър,
    да бъде светъл знак за моето завръщане.

    С пътя съм на "ти", след толкова години лутане.
    За мене той е онова въже, по което някой ден ще сляза
    на музиката в дълбините или на богатството във кюпа,
    за да завържа двата края на душата си на възел.

    ОтговорИзтриване
  4. Много е силно...
    Ти наистина пишеш разкошно, ела в Хулите.
    И там можеш да си бъдеш анонимен :)

    А за силмволите в твоето творчество нямам думи... - крайъгълен камък, въже, гранична земя... път, музика..
    Знаеш ли, откажем ли се да развързваме, въжето само си отива и от там нататък свързването на душата с нещо истинско е завинаги.

    ОтговорИзтриване
  5. Есен

    Сезонът свърши. Ръцете ни - и те.
    Есента заля трупа на лятото
    със крокодилски сълзи.
    Оглушаха любовни въздишки
    на обезчестени песъчинки
    и обещания на гларуси
    от храсталаците зад плажа.
    Ветреят се забучени признания
    във тръните...

    ОтговорИзтриване
  6. Сега ли го написа.. красиво е...
    и аз преди мъничко писах нещо на подобна тематика и дойдох да го пусна и тук...

    Трябва да те запитам нещо, може ли на мейла..

    ОтговорИзтриване
  7. Освен това сезонът не свършва, само видимо се изменя но си е там :))
    в сърцето

    ОтговорИзтриване