И какво? Ще поспреш. Ще отпиеш от калния ручей.
Ще погледаш лъчите, тревите, насън ще поплачеш.
Малък флирт ще заформиш, почти като градското куче -
лай, могила, маркир, и животеца пак ще повлачиш.
Няма лошо в онези очи, доверчиво подпрени
на поредния стълб, канара или колче, за знаме.
Няма лошо - минават безмълвни лъчи и край мене.
Някой път ще затоплят, а в другия - просто ще нямам.
х х х
това заглавие ми прилича на кикот "хихихи"
Здравей, Меги! Каквото и да ти е "подпалило" перото за това "ххх" стихотворение, струвало си е:) Резултатът е страхотен!
ОтговорИзтриванеВеЧерно
Черен ден чер хляб ми опече.
Где да кацне нощта - без нозе черна птица?
През черна бутилка Black Label изтече
земята под моята стара черница.
Това го пратих и на Пламен, който тактично каза, че му харесва :)))
И на мен ми хареса... видях го там..
ОтговорИзтриванеИ ми е точно в настроенията (макар и без Black Label :)
Мерси..
Пътник
ОтговорИзтриванеС пълен куфар - голи дрехи, спящ будилник, смачкана ютия,
пресичам граници, в ръцете с документи за безличност.
Стоножки с униформи ровят из багажа, да открият
сълзите на жена върху изгладените ризи.
Един след друг километрични камъни простенват
ритмично, като вятър в портата на празна къща.
Но ни един от тях не е достатъчно крайъгълен и щедър,
да бъде светъл знак за моето завръщане.
С пътя съм на "ти", след толкова години лутане.
За мене той е онова въже, по което някой ден ще сляза
на музиката в дълбините или на богатството във кюпа,
за да завържа двата края на душата си на възел.
Много е силно...
ОтговорИзтриванеТи наистина пишеш разкошно, ела в Хулите.
И там можеш да си бъдеш анонимен :)
А за силмволите в твоето творчество нямам думи... - крайъгълен камък, въже, гранична земя... път, музика..
Знаеш ли, откажем ли се да развързваме, въжето само си отива и от там нататък свързването на душата с нещо истинско е завинаги.
Есен
ОтговорИзтриванеСезонът свърши. Ръцете ни - и те.
Есента заля трупа на лятото
със крокодилски сълзи.
Оглушаха любовни въздишки
на обезчестени песъчинки
и обещания на гларуси
от храсталаците зад плажа.
Ветреят се забучени признания
във тръните...
Сега ли го написа.. красиво е...
ОтговорИзтриванеи аз преди мъничко писах нещо на подобна тематика и дойдох да го пусна и тук...
Трябва да те запитам нещо, може ли на мейла..
Освен това сезонът не свършва, само видимо се изменя но си е там :))
ОтговорИзтриванев сърцето