Тъгата ти...
е сънно нереална...
Спомни си,
всяка нощ, щом плъзне мрака
кой носи на възглавничка от свила
пантофките ми, фибичките бални,
кой ме повежда със незрима сила
към светлите пространства на дъгите
и кой ме приютява,
преоткрила
в света на Чудото
и теб,
и дните ни...
Спомни си...
подарената ми Роза,
и чистото ухание на будност.
Тъгата ти...
аз нереално нося,
в сърцето си -
до тебе влюбено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар