Кажи ми, има ли...
по-шепотно сбогуване
от трепета на падащия лист
повел към своя дом смъртта си малка.
Животът - този тъжен пианист
самотно разпилял се в тишината
не бих познавала и миг дори
без есенно затихващия ромон,
смалил душите ни
в гнездото на съдбата.
Чужди звезди
ОтговорИзтриванеКога ли Видьовден ще бъде с днешна дата?
Дали в беззвездната забрава на неделите?
Или във утрото на трезвия дуел с вината,
когато секундант ще е лопатата?
Небето вече сменя своя вкус със глинен.
Не дух е то, а е качулка за осъден...
Оттам ще паднат моите звезди пропъдени.
А ще сияят в чужди вечности невинните.
Такова е небето ни - качулка
ОтговорИзтриванена съдник най-безличностен.
И съден е.
В живителната синева булбука
безсилие
на духове пропъдени.
____________________________
Спомням си едно красиво миниатюрче на Омар Хаям:
"Тази обърната Чаша, наречена Небе,
под която пълзим, живеем и умираме,
не издигай към Нея ръце, молейки за помощ –
защото Тя безсилна като нас е."