9/16/2011

"Не се сърди, човече"

Все някога ще пием за последно
от сладките уста на самотата,
приседнали на пътя си, загледани
в отминалите спомени, приятелю.
Все някак ще преглътнем тези дни.
И нещо ще ни поведе нататък,
в ръцете си да нямаме дори
по скъсано парченце от душата си.
Не подминавай онзи кръстопът
на който ще се срещнем. Дъжделиво.
На който ще прелеем от дълга
че още сме неправомерно живи,
по камъка, поставен над прахта
далече от ръцете ни печални.

Че точно там, в нозете ни, в калта,
ще зазвънят камбаните венчални.

12 коментара:

  1. Страхотно!
    Валери

    ОтговорИзтриване
  2. И това ли не си го даваш? А каква песен може да стане от него! Нали уж знам музикалните еквиваленти на поетичните метафори... :((( - с неусмивка.
    4

    ОтговорИзтриване
  3. Дай редакцията деее :)))

    Всъщност, ако знаеше мнението ми по темите за авторските права, никога нямаше да ме питаш дали да си вземеш нещо, да го редактираш или да го направиш на песен... :)
    Просто се срамувам, защото моята поезия не е издържана поезия, нито технически, нито смислово. Знам си възможностите, аз не съм поет...
    Но ако нещо в този блог ти харесва - твое е..

    (бе какво ще правим с мюзикъла?М?)

    ОтговорИзтриване
  4. Написах три мюзикъла. И трите пъти имаше поръчител, продуцент (чичко-паричко), изпълнителен продуцент (режисьор), конкретен изпълнител (театрална трупа) и сцена. Ако искаме да напишем нов мюзикъл, ще трябва да открием подобни на гореизброени фигурки. В чекмеджето ми лежи и четвърти мюзикъл, за реализацията на който не намерих само едно от звената. Разбира се,- чичко-паричкото. :)
    По втория въпрос: ти ли не си поет???
    Ако ти не си поет, аз съм рапер от Сахара!
    4

    ОтговорИзтриване
  5. Изобщо не знаех как се случва осъществяването...
    Какъв е четвъртия мюзикъл (тема) ... ако искаш да споделиш...


    Хахаха, рапър Фил4о ще ти викам вече и с това ще си ти го върна за "секретното копче" :)))

    Иначе... аз не знам и мюзикъл как се пише, най-дългите ми неща са няколко римувани приказки и няколко разказчета/пътеписи (почти)
    и... малки мелодийки по някои стихове на домашното пиано. Ако не закача музика към творбата си сякаш няма да е цялостна и завършена. И все си мисля, че ако някой успява да твори музика не му е нужно да ползва инструмента "думи"...
    Но с теб бих опитала да напиша стих поне, ако не мюзикъл. Това е обмен, танц, полет на душата. Не е просто изкуство, а е живяно споделяне.
    Иначе наистина не скромнича излишно - не съм поетеса и никога няма да издавам книги. Губи ми се фактора "тема" и всичко което драскам издва само отвътре. А ти като творец знаеш... това не се продава :) не трябва а и няма кой да го купи.

    ОтговорИзтриване
  6. Стихотворение от Сахара :)

    Да медитираш, да се взираш без граници
    в живота отвъд хоризонта...
    Да знаеш от коя дюна би се пръкнал подлец,
    та да го пратиш овреме на дъното...
    Да видиш глупака във хилаво камъче,
    да го асладисаш със умния кактус...
    Да помогнеш в безкрая на пустинните пясъци
    на бедняка, смотаняка, голтака, нещастника,
    и на всяка сажда от огромния, изгарящ на сушата
    мравуняк на твоя изсъхващ народ...
    Да тръгнеш към морския бряг, да пренасяш пустинята...
    Миля след миля...
    Торба след торба...
    Зрънце след зрънце...
    Ще ти трябват хиляда живота, в които ще бъдеш
    и човек, и камшик, и хомот, и магаре,
    и болка във дланите, позната на Господ единствено...

    Но след това ще получиш очи за Нирвана!
    И пред теб най-подир ще се спре Любовта!

    4

    ОтговорИзтриване
  7. А, забравих да кажа, че това става за рап :)
    4

    ОтговорИзтриване
  8. Ми, ти като си ми сложила името в графата "анонимна поезия", кво му е анонимното? Поне ми тури и адреса, та да ми пишат фенките :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Искаш ли да го махна...

    Тази пустинна поезия ме бодна в най-дълбокото. Все си мисля че съм прероден бедуин :) (може и бедуинка, ама е малко вероятно)

    И мога да ти кажа, анонимни поете, :))), че към Любовта (истинската, божествената, безусловната, дето толкова спекулират с нея) се стига само през пустинята.
    Интересен ми е процеса на писане при теб. Никой не пише такива неща ако не ги живее.

    ОК де, само инициалите ще положа на страничката ти. От мен да мине. :р

    ОтговорИзтриване
  10. Ха-ха! Пустинна поезия... Не съм бил там. Но пустинята ме преследва отдавна. Дори ме хвана веднъж преди 345 години, когато бях в Норвегия.

    СЯНКА

    Под смаленото есенно слънце
    моята сянка е дълга,
    като кълбо размотано,
    като настинало ручейче,
    като настъпана змийска опашка,
    като хамелеонски език,
    като жило на мъртва пчела,
    като ден, на плещите на който лежи тежестта
    да бъде почивен...
    Е, такава е моята сянка.
    И тя ме повтаря, мен - повторимият...
    Макар да минава оттам,
    откъдето не минах през лятото:
    през тревата, която не сгазих;
    през ъгъла, в който не свалях момичета;
    през камъка, който не метнах в омразен прозорец;
    през сергията, отдето не взех "Кама Сутра";
    през площада, дето не врясках "Долу!" и Горе!";
    през дълбоката локва, в която не хвърлих
    със тежест на шията ни коте, ни куче, ни стара любов, ни хипохондричен кошмар;
    през тишината, която всички риби опазиха,
    за да могат камбаните, барабаните, мегафоните
    и ораторите с балоните да влязат на чисто
    в пенсионерската кротка опашка
    за опаковъчни вестници, за да викнат:
    "Ей, вие там, бу-у-у-ум!"

    Това си е тя, моята сянка,
    моят допълващ другар
    под смаленото есенно слънце
    и пред всяко опулено едноклетъчно
    кръгче полярно...

    ОтговорИзтриване
  11. Много добри попадения има тук, някои метафори са чудни...
    Другото оттатък също е много хубаво, дето в 3 часа... :р
    А ти проверяваш ли си мейла, Фб4?

    ОтговорИзтриване