9/13/2011

Мост от ръце

Не можеш да отпиеш светлина
от извор, в който някой се е давил.
Примамва те онази мараня,
но е печална и бездънна слава.
Не вливай сетива в съня ми глух,
водите ми са ледено студени.
Сърцето ми не е от розов пух.
И няма нищо истинско по мене.
Мираж съм, от далече и отвън,
а вътре ме кипи природно блато.
От семената ми покълват тръни
а не венци, и не проблясват свято.
От моето светилище кънти
с гласа на занемели пепелища
безформено, безименно дори
едно безкрайно и далечно нищо.

Една искра останала е само.
Неразрушима твърд - небесен меч.
Ти с нея посечи, и там, над рамото,
стори си мост, и бягай надалеч.

15 коментара:

  1. Жестоко! :)
    Изкушават ме метафорите и ритъма, но ако напиша по него песен, ще се разбягат пев(и)ците. Ще стане като с "Майстор" на Пламен. Преди две години му притурих "майсторска" музика, а никой не ще да я изпее. Сигурно ги е страх, че ще си навлекат гнева Божи :)))
    Много от добрата поезия няма нужда от музикални облечки и многострадални интерпретации, каквато е поезията на Борето Христов. Не съм сигурен, че трябваше да посягам и на "Не винаги" на Пламен. Ако го четеш в тишина може да чуеш по-хубава музика от моята...
    Ето ти едно стихотворение с пушка :)

    Глухо лято
    (На Б.Христов)

    Нощем, някъде из глухонемите години,
    през сурдинката на дремещото лято,
    един тромпет, като самотен рак-пустинник,
    се ровеше във пясъка на тишината.
    Тогава мислех - някой откачен, направо луд
    иска с музика да срути небесата.
    И аз разбирах малко - ако не от музика,
    то поне - от тишина. Но днеска смятам,
    че бил е прав. Да, лятото е глухо.
    И болестта му ежегодно прогресира.
    Напразно смелите тромпетни цвуци
    се блъскаха във градската камбана и умираха.

    Да бе се мернал днес тромпетът тъй излъскан...
    Да си огледат в кривата тръба походките
    поетът, над живота превъзнесъл се на пръсти,
    и човекът - пред другия човек - на нокти.
    Да се огледа и мъдрецът, пазещ нервите си вкъщи.
    И лъжецът, вестници продаващ с две ръце.
    Да се погледне и единната опашка за насъщния,
    как се пече в абсурда "ние или те".

    Но ако пак дочуя някой път тромпета,
    и аз на прага ще изляза с барабанче.
    Ще взема на прадядо ми чифтето,
    а също и сто наниза от празни канчета!

    Филиб4о Валериев от Филибето

    ОтговорИзтриване
  2. :) научих ти името най-после :))

    Знаеш ли, света е огледален. Поглеждаме някого, нещо - виждаме единствено себе си, и няма как да е иначе.
    Моят стих е реалност, каквато рядко някой би приел за себе си, затова от него песен наистина не става. Хората си обичат заблудите и самозаблудите... и егото е най-самовлюбения и гъвкав (и изобретателен) елемент сред тях.
    Имам такива моменти - драскам подобни стихчета и после се чудя защо ги показвам :)

    Благодаря за красивия стих на Б. Христов
    Бих написала цял ферман по него... но само ще споделя стар мой стих:

    В непланомерно гаснещия ден
    загатнатите форми потушавам ли
    с онази недопита глътка тлен...
    А името ми в пепелта остава ли...

    Вървете си, любовни трубадури,
    не съм от милите чада на Бог.
    Крилете ми до кости са ожулени
    дъха ми е стенание на рогове.

    На рамото ми бял орел не каца
    и гълъби в духа ми не гнездят.
    Подадените вчера дестинации
    безпътни са... посоките ми спят.

    Загатнатото утре се разбива
    в чудати, недействителни моменти.
    Вървете си. Морето ме прелива
    без перления дар - консуламентум.

    Сърцето ми е късен дирижабъл.
    (местата ми за ноти са заети).
    В утробната могила, недострадал
    погребах само мрака. Да не свети.

    ОтговорИзтриване
  3. "Не винаги" на Плам има ли клипче в ютуб? Или другаде...
    Ако има, покажи ми го, моля..

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря... тъкмо разлиствах блога на Пламен за нея..

    ОтговорИзтриване
  5. Меги, благодаря ти! Толкова време отделяш за моите стихчета, че ще взема да си повярвам :)
    Твоето "В непланомерно гаснещия ден" е много близо до музиката. Би ли се съгласила на един компромис с изкуството си, в интерес на популяризирането му в сферата на поп-културата? Искам да напиша музика по него. Но доколкото си знам певиците, няма да искат да изпеят думичките "непланомерно", "дестинации" и, разбира се, - "консуламентум" :) Ако си съгласна, прати ми един по-"поп" вариант на и-мейла ми: vale_koz@abv.bg

    ОтговорИзтриване
  6. Олелелеле, искаш от мен невъзможното :)))
    Моите стихчета са все на такава тематика и не стават за поп версии, но може би с някое друго стихче...
    Освен да взема да поровя из архивите дали нямам някое такова, но едва ли ще открия...
    Дай да напишем заедно едно, искаш ли, и после да стане на песен :р

    ОтговорИзтриване
  7. Е,... кво толкова?... :) Ето ти една "естрадна" версия на прекрасното ти стихотворение,

    Върви си (това е като за заглавие)

    В неудържимо гаснещия ден
    загатнатите форми потушавам.
    В онази недопита глътка тлен
    името ти в пепелта остава...

    Върви си, любословен трубадур!
    Не съм от милите чада на Бог.
    Крилете ми до кости са ожулени.
    Дъхът ми стене в кози рог.

    На рамото ми бял орел не каца
    и гълъби в духа ми не гнездят.
    Разплаканите вчера облаци
    безпътни са... посоките им спят.

    Загатнатото утре се разбива
    в чудат и недействителен момент.
    Върви си! А морето ще прелива
    във прилива на други есени.

    Сърцето ми е късен дирижабъл.
    Местата му за тебе са заети.
    В утробната могила, недострадал
    погребах само тебе. Да не светиш!

    Ако не си умряла от смях, представи си го изпято от Белослава, Ваня Костова или Вики Алмазиду.
    Ми,кво? Що не го пипнеш малко в поп-направление? :)))

    Филибетовен

    ОтговорИзтриване
  8. (rofl)хахахаааааа
    може ли да те цаня за редактор :)))

    горкия ми стих, съвсем не си прилича, но пък за споменатите певци наистина става...
    трябва обаче да ти разкажа какво казва оригинала всъшност, за да знаеш защо не бива да се променя така..
    да ти разкажа ли...

    иначе мисля си че по-добре сами да си напишем нов стих, този не знам...

    ОтговорИзтриване
  9. Само един път се осмелих да напиша песен по Борето. Песента я изпя великолепно Ваня Костова, но не я издадохме. Седи ми в едно чекмедже, подобно на чекмеджето на Емили Дикинсън
    Май и двамата с Ваня не бяхме убедени, че това слово може да се пее...

    АВГУСТ
    Борис Христов

    С прах в душата и прах по нозете,
    с непоносимото слънце на рамото
    аз съм тръгнал да стигна морето,
    но от години седя върху камъка.

    И в тръбата на зноя заслушан,
    за бездомната моя покъщнина
    дом строя върху старата суша -
    няма отиване, няма завръщане.

    С есента ще угаснат тревите,
    ще протегне свойто мълчание пътя -
    пак ли в мен като зебри ще скитат
    огнищата чужди, прозорците жълти.

    Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
    и плодове ще посаждам над бурена.
    Нека друг вместо мене да лъска
    тезгяха на младостта ми изгубена.

    Трябва най-сетне аз да узная
    как ще живея с тоя скитник - сърцето.
    Всичко друго е пясък и пяна,
    и сол, с която ни залъгва морето.

    Баси поезията!!!

    ОтговорИзтриване
  10. Красива поезия, да...

    Но можем да пробваме. Сама не мога, има причини. Темите по които пиша не се харесват на хората кой знае колко. Не зная ти защо харесваш стихчетата ми, но в твоята поезия открих неща, които бих написала и аз, от там и възможността да опитам. Страхувам се обаче, че може да излезе нещо твърде мрачно отново :)а душевния мрак е всичко друго но не и песен..
    Можем да опитаме, без да очакваме някой да запее нашия текст.
    Дори не подозираш защо те карам да пишеш...

    ОтговорИзтриване
  11. Виж аз какво си харесвам:

    http://hulite.s1012.sureserver.com/modules.php?name=News&file=article&sid=130123

    също "Прозирно есенно" и "secret..." стихчетата.
    А хората харесват друго:

    http://hulite.s1012.sureserver.com/modules.php?name=News&file=article&sid=130183

    отличиха ми това и не знам защо.

    ______________

    Дай ми ритъма който обичаш, ще напиша нещо а ти ще го продължиш.

    ОтговорИзтриване
  12. "Медальон със снимка" е много хубаво. Ритъмът му позволява по-широка баладична музикална фраза. Мисля, че трябва да бъде изпято от жена. Според теб на коя певица би подхождало?

    ОтговорИзтриване
  13. Не знам...
    на мен ми звучи "Юнона и Авось" в този стих, "Я тебя никогда не забуду". Ама то е рок опера и гласовете в нея са...


    Фил, моята поезия не става за песни... най-добре да се откажеш наистина..
    Но пък предложението ми за съвместно писане си остава :)

    ОтговорИзтриване
  14. Да поканим Пламен тук. Много му оспамихме блогчето май...
    Пък мюзикъла не търпи отлагане :))

    ОтговорИзтриване