Непокорни деца сме, поели трънливия път
на онази завършеност, гаснеща тихо в сърцата ни.
От очите ни сън и надежди смълчани валят,
стъпалата замират,
притихват се
сетивата ни...
Не посрещаме Утрото
ваем съдби и сълзи..
но до устните слиза най-чистия пулс,
и ни носи
питие от божествена ласка.
Трепти ни...
роси...
и разтваря в мелодия
нежните стръкчета розови.
После... аз се събуждам -
скаличка душевен релеф
запокитил в безпаметност своята влюбена роза.
И очаквам смъртта.
А пред прага и... с нежен напев
най-ефирния Ангел
разтваря посоки
към Гносиса.
11.09.
Sad a little bit
ОтговорИзтриванеВъв кладенеца щом надникна,
дочувам хилядите думи, хвърляни от мене насаме.
Но днес не помня коя от тях изпуснах, без да искам...
Пращам ти нещо по-разведряващо, като за в понеделник сутрин :)
http://youtu.be/EfblNufDefc
Думите...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, красива и размисляща песен е..
Лудият
ОтговорИзтриванеТой е странникът, за който
другите са луди.
Не е отхвърлен той.
Сам се е оттеглил,
защото светският живот му е безвкусен.
Не иска мнения отникъде.
Не носи и часовник.
Нахлузил е обувките наопаки.
Косата му невчесана е знамето,
което никой няма да свали или да вдигне.
Прегърбен ходи, ала не изглежда малък,
защото той не е сравним с големите.
Възможно е във парка да го видиш
как разговаря с езерните рибки.
А щом го мернеш да си тръгва,
да ти се стори просветен и весел.
Възможно е по пътя да го срещнеш
и да го чуеш, как на всеки камък казва
"здрасти, братко!".
Възможно е дори да си помислиш,
че той е Онзи, който трябва да последваш...
Град
ОтговорИзтриванеСто часа мъгливи пикови
в безволие тъпо се свличат.
Грачат две гарги никакави:
"Хайде да се обичаме!"
Сто ресторанта просташки
бойни кючеци разплискват.
Гаргата вири опашка:
"Искам те! Искам Те! Искам те!"
Сто онаниста бленуват момичета.
Сто къщи вонят на запръжки.
Гарванът рязко отсича:
"Не искам да плащам издръжка"...
Сто махмурлии си връщат таргите
от изпитото "старопраменско".
..."затова се опазвай от гарджета,
чрез френска любов гарванска".
Сто радиоточки гърмят от балконите:
"де-се-пе-бе-се-пе-се-де-се"...
Гаргата гордо отлита от клона:
"А бе, я сам си се...!"
ПРИКАЗКИ
ОтговорИзтриванеПолека ние младите стареем.
Увисва дързостта. Расте корема.
Това, с което утре ще се слеем
ще бъде сетна приказка без време.
От чудна стара приказка поехме.
Там вечно побеждавахме ламята,
макар че тя диван-чапраз стоеше
пред мутрите ни страшни и зъбати.
Гневът си леехме във бойни песни.
Но в дупка, изкопана вдън-гори
единствено възможно бе да креснеш,
че царят е с магарешки уши.
Духът на Котарака беше в нас.
Лъжовни бяхме и ненадхитрими.
А липсата на глупав Карабас
ни караше да се ядем взаимно.
Накрая и забрава ни подгони...
Забравихме си даже имената.
Потънаха гемиите, закотвени
в измамните покои на душата.
През приказките ходехме пеша.
Животът-конник леко ни превари.
Заряза ни да духаме прахта
от есенното криво огледало.
ДА ПИШЕШ СТИХОВЕ
ОтговорИзтриванене метафизични,
не битнико-бунтарски,
не екзистенциални,
не сюрреалистични,
не "black mountain",
не академични...
Това не е потребност.
Не е хоби.
Не е съдба.
Не е призвание, морален дълг
или душевна левитация.
Не е и лудост.
Не можеш нищо друго да направиш,
когато в теб напира мъката
от твоето безсилие
да сложиш ред в нещата.
ПОБЕДА
ОтговорИзтриванеТо спореше с мен.
То ми противоречеше.
Било, значи, със собствено мнение,
със собствен подход и размах...
То, виждате ли, било хвъркато
зелено на цвят извънземно.
Но аз го сдъвках.
Откъснах крилцата му.
Изтрих зеленилката!
И му доказах, че не е това,
което е.
ПРОФЕСИОНАЛИСТИ
ОтговорИзтриванеТе вървят по общи коридори
и спят в съседни стаи.
Понасят общите си органични изпарения
с прекрасно замаскирана ненавист.
Понякога разменят мисли
с вкуса на трюфели и ементал.
И изпълняват взаимни договорености
с прецизността на виенски колела,
поскръцващи изящно.
Но сто процента се сконфузват,
от подсъзнателни съмнения,
че може в техните тела да има нещо живо...
А и да не би да има нещо сексапилно?!...
ЕТИКЕТ
ОтговорИзтриванеТова е етикетът,
който би могъл да бъде залепен на колбата,
в която бих могъл да бъда запечатан
във вид на ембрион, сърце, бял дроб
или стомашно-чревен тракт.
Но аз го залепих на листа
и той ме гледа тъй учудено
и с явно съжаление,
поради пропуснатия шанс
да влезем двама с него
във научните среди.
"Лудият" влиза в архива ми за най-добра поезия...
ОтговорИзтриванеЗдравей, поете... напразно не споделяш творбите си с по-широка аудитория, защото имаш какво да дадеш, имаш много, което да кажеш...
Благодаря, че ги споделяш с мен..
Пламен навярно те е канил вече там, но нека и аз...:
ОтговорИзтриванеhttp://hulite.net/index.php